Тук различията се срещат,
за да се опознаят взаимно...

Винени мостове е история за силата на виното, което притежава способността да свързва хората и да преодолява пространствата и годините.

Идеята възникна след раздялата ми с един невероятен екип. Останах с ярки спомени от безброй винени приключения и вина по време на съвместната ни работа, които създадоха стабилна връзка между нас.

От 1995 година съм във винарския бранш и продължавам да правя вино. Колкото повече време от живота ми минава в това и с колкото повече хора работя за създаването на едно вино, толкова повече усещам силата му да гради мостове. Работих в България, Калифорния, Нова Зеландия, Македония и засега се установявам тук на Балканите. Знам, че където и да се намирам, винарският свят е един. Хората, които отглеждат грозде, създават вино, пишат за него, оценяват го или просто изпитват удоволствие от виното, са един отделен свят на нашата планета.

Исках да опиша по някакъв начин това, да изразя моите усещания за силата на виното, което независимо от редуването на срещи и раздели, притежава способността да свързва хората и да преодолява пространствата и годините.

Всичко написано до тук е свързано с емоциите във времето, любовта към това, което правя и хората, с които осъществявам мечти. Така възникна идеята за Винени мостове, които да представляват особени вина, свързани с различни винари и техните истории. Следващият етап, през който преминах, бе да реша какви ще бъдат тези вина.

Почти едно десетилетие бях привърженик на Новия свят, като се стремях да пренеса при работата ми в България впечатленията и опита си от времето, прекарано в Калифорния и Нова Зеландия.

Един ден моят винен криволичещ път ме отведе в Македония, където се срещнах с много непознати за мен сортове, и най-важното с хора, вдъхновени от идеята да работят за тях. Това се оказа ново предизвикателство за мен. След почти година време, през което положих усилия да се запозная с новото, след като усетих неповторимите аромати и вкус, идващи от неизвестното, сред заряда от срещите с хора, работещи в тази насока, вече започнах да оформям визията си за вината Винени мостове. Разбрах, че след дългото търсене на модерния вкус на виното, съм изморена от него и съм вдъхновена от нещо различно. Осъзнах, как пътят на виното ме завъртя малко, след което ме изпрати в отправната точка, от която може да се поеме по трънлива и интересна пътека и да се преоткрие неповторимо място, каквото са Балканите. Така реших, че Винени мостове ще са вина от балкански сортове и от местни винари. Природата, историята и хората ни позволяват да ги направим. И срещите тук са различни.

След като ви представих идеята, заедно с всички които застанаха зад мен и с които ще работим занапред, ви очакваме за срещи на винените мостове, защото от тях тръгват новите истории, които предстои да създаваме заедно.

Екатерина Гаргова

Димят 2017

Дата на бране: 18.10.2017

Дата на бутилиране: 27.04.2018

Гроздето е от лозе край гр. Тутракан.

За виното: От момента, в който съм в Русе, мисля за Димят. През реколта 2012 работих със Смедеревка в Македония и исках да видя характера на българския северен Димят. Когато от лозето видях река Дунав, знаех че е от най-северните у нас.
При обработката на гроздето е направена 24 часа мацерация с твърдите части при 5-6°С, следва избистряне и ферментация на мъстта. Виното е отлежало 5 месеца върху утайки. В 30% от него е преминала малолактична ферментация и е съхранено в изтощени дъбови бъчви. Останалите 70% – в неръждаем съд.

Анализи на виното:

Алкохол – 11,5 об%
Захари – 1,4 г/л
ТК – 5,7 г/л
рН – 3,23

Гъмза 2015

Дата на бране: 28.09.2015

Дата на бутилиране: 27.07.2016

Гроздето е от лозе край гр. Каспичан.

За виното: През 2015 година започнах да винарствам в Левент, гр. Русе. Предизвикателство беше да стъпя в непознатия ми до този момент северен български лозарски регион. В годините на моята работа, Гъмза бе едно от най-непонятните вина, затова задължително исках да видя и пипна това грозде.
При среща с неизвестното предварителен план няма, оставих се на емоциите. Важен фактор при работата беше младежкият ентусиазъм на стажанта Моника Кенарова и подкрепата на колегите от избата. Беше бавно и трудоемко, но изронкахме гроздето на ръка. Ферментацията се проведе в открит съд с ръчно потапяне на шапката, отлежаването – в бъчви от български дъб в продължение на 6 месеца.
Ще наблюдавам това вино, за да планирам една следваща среща с Гъмза.

Анализи на виното:

Алкохол – 12,4 об%
Захари – 3,2 г/л
ТК – 6,55 г/л
рН – 3,4

Мавруд 2016

Дата на бране: 7.10.2016

Дата на бутилиране: 31.08.2017

Гроздето е от с. Прохорово, Нова Загора.

За виното: Имах идея за Мавруд, продиктувана от един експеримент с Мерло през реколта 2008.
Заедно с колегата Румен Илиев и прекрасния екип професионалисти в Левент работихме по план, който бе съпътстван с неочаквани емоции.
Гроздето изронкахме на ръка и целите зърна сложихме в 3 бъчви по 225 литра, където се проведе ферментацията. След това допълнихме бъчвите и от три станаха две. Последва малолактична ферментация и 5 месеца отлежаване с твърдите части. На 22 март 2017 източихме виното от твърдите части, напълнихме една част от него в бъчва от български дъб и другата част остана в неръждаем съд.

Анализи на виното:

Алкохол – 14 об%
Захари – 2,3 г/л
ТК – 5,2 г/л
рН – 3,46

Мавруд 2013

Дата на бране: 27.09.2013

Дата на бутилиране: 18.08.2014

Гроздето е от известната Родопска яка край град Пловдив – село Марково.

За виното: Това вино беше моят мост до България и възможност да преживявам нещата, които се случват във винарството през реколта 2013. Работихме с моите колеги и приятели Костадинка Рахова, Васил Стоянов и Илия Лунголов във Вила Юстина.
Интересното е, че ферментацията на виното е протекла в съд тип Еурека, при който екстракцията се извършва по специфичен начин. 30% от виното е отлежавало 6 месеца в нови бъчви от български дъб и купажирано с другата част, която е отлежала в съд от инокс. Целта при работата с този Мавруд беше да запазим максимално плодовост, а българският дъб, без да доминира, да обогати вкуса на виното.

Анализи на виното:

Алкохол – 14 об%
Захари – 3,7 г/л
ТК – 5,8 г/л
ЛК – 0,58 г/л
рН – 3,44

Брой бутилки: 1706

Вранец 2013 – Благородният жребец

Дата на бране: 24.09.2013

Дата на бутилиране: 19.12.2014

Гроздето е от най-големия и познат лозарски регион в Република Македония – Тиквеш, лозе – с. Вешия.

За виното: През реколта 2013 продължих да експериментирам с Вранец. Събрахме се с колегата Нана Георгиева, която също винарства в Македония. Освен в свободното си време, решихме да се обединим и в работата, така две българки се изправихме срещу македонския Вранец. Решихме да направим открита ферментация с ръчно и по-деликатно потапяне на шапката, като се стараехме да не се надвишава температурата над 25°С. Целта беше да изразим повече аромат с по-деликатен вкус. Виното отлежа една година в дъбови бъчви – 25% нов македонски дъб, 75% използвани бъчви от френски дъб.
Тук показваме благородната страна на буйния и непреклонен нрав на черния жребец.

Анализи на виното:

Алкохол – 12,85 об%
Захари – 1 г/л
ТК – 5,8 г/л
рН – 3,45

Вранец 2012 – Свободният жребец

Дата на бране: 17.09.2012

Дата на бутилиране: 27.09.2013

Гроздето е от най-големия и познат лозарски регион в Република Македония – Тиквеш, лозе – Попова Кула.

За виното: Характерно за това вино е, че е винифицирано чрез спонтанна алкохолна ферментация. Моето желание да експериментирам с Вранец в тази посока, бе продиктувано от двугодишното сътрудничество на Попова Кула в разработването на докторантура от Фиданка Илиева от Земеделски университет в Штип под ръководството на доц. Христо Спасов от УХТ – Пловдив. Работата касаеше ферментация на червени вина с щамове дрожди, изолирани от грозде в Тиквешкия регион. Получихме различни като структура и характер вина, което се дължеше на самите дрожди.
При Вранец 2012, за да се покаже сортът в по-натуралния му вид, е използвана спонтанна алкохолна ферментация, малолактичната ферментация е проведена с чисти култури бактерии. За запазване на по-първични аромати виното е отлежало без контакт с дъб до момента на бутилиране. Оставих Вранеца на воля, затова виното е среща със свободния дух на черния жребец.

Анализи на виното:

Алкохол – 14,14 об%
Захари – 5 г/л
ТК – 5,9 г/л
ЛК – 0,51 г/л
рН – 3,42

Брой бутилки: 600

Вранец 2011 – Неукротимият жребец

Дата на бране: 20.09.2011

Дата на бутилиране: 27.09.2013

Гроздето е от най-големия и познат лозарски регион в Република Македония – Тиквеш, лозе – Попова Кула.

За виното: Работихме заедно с моите млади македонски колеги Марина Коцева и Зоран Николов във винарска изба Попова Кула, които бяха в началото на своя професионален път. Това вино беше първата ми среща с Вранец и идеята ми за винификацията на гроздето доведе до едно екстрактивно и таниново вино, което отлежа една година в бъчви от френски и македонски дъб с последващо отлежаване извън бъчвите в продължение на 10 месеца.
Историята на виното представлява борбата ми с непознатия и буен Вранец, който в първата ни среща изглежда победи и затова го възприемам като среща с неукротимата природа на черния жребец.

Анализи на виното:

Алкохол – 13,8 об%
Захари – 3,8 г/л
ТК – 6,5 г/л
ЛК – 0,49 г/л
рН – 3,40

Брой бутилки: 800

Вранец

Вранец е червен Балкански сорт и вината от него представляват характера на хората, които живеят в тези области – топлокръвни и силни.

Думата Вранец означава черен, силен, мощен кон, а вината от този сорт се характеризират със сила, потенциал и мощ.

Сортът Вранец произлиза от Черна Гора и приспада към Черноморската еколого-географска група. Разпространен е в Черна Гора, Сърбия, Косово, но в Република Македония е намерил втората си родина. Подходящите климатичните и почвени условия за развитието на сорта подчертават и изявават неговите характеристики във вината.

Вранец е водещ сорт за производство на червени вина в Македония. Намира се основно в централните региони, както и по долината на Вардар, включвайки лозарските райони от Скопие, към Велес и Тиквеш, и завършвайки в Гевгелия и Валандово.

Днес Република Македония може да се гордее с производството на най-добрите вина от Вранец на целия Балкански полуостров. А Вранец е на път да се превърне във визитка на македонското вино.

Вината от Вранец се характеризират с интензивен, тъмен червен цвят. Сортовите аромати варират от предимно плодови – зряла череша и вишня, горски тъмни плодове, сушени плодове до растителни, дървесни и землисти нюанси. Вкусът е мощен и танинов, като при младите вина е изразена свежест. Вината могат да отлежават дълго време като придобиват комплексен аромат, танините и киселините се балансират и вкусът придобива приятна плътност и сладост, като запазва добрата си структура.

Мавруд

‘’Мавруд е стар местен сорт, който се отглежда по нашите земи от дълбока древност. Той спада към черноморската еколого-географска група. Разпространен е главно в Пловдивска област и по-малко в Хасковска и Старозагорска област.‘’

Ампелоглафия, проф. ДСН Венелин Ройчев, Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив 2012

‘’Крум наредил: ‘’Щом тази лозница ти е дала такава смелост, от днес нататък от нея ще се разсаждат новите лозя на държавата. И гроздето, и виното от него ще се наричат Мавруд, за да се помни твоята храброст. Такива юнаци са нужни на българската войска. Казах.’’

Легенда за Мавруда

‘‘От детските години ми се е запечатал следният ‘’винен‘’ спомен. Баща ми, който почти не пиеше, се взира час по час в чашата с мавруд срещу светлината и се възхищава какъв невероятен ‘‘ринг‘’ имало виното.‘’

‘’През XVII век французинът Пол Люка, който посетил Станимака (Асеновград), разказва, че ‘’това е едно обширно място с хубави лозя, които дават отлично вино.‘’

‘’В Станимака, Чирпан и други места на Тракия по плодородие и по качество виното мавруд заема първо място‘’, твърдят старите специалисти. Център на тази невероятна вселена, разбира се, е Пловдив, където ‘’виното е изобилно и хубаво‘’ според Ами Буе, минал през града на тепетата около средата на деветнайсти век. ‘’Пловдив, наред с храните, е изнасял и хубаво вино, което е имало свое име по европейските тържища и се е възпявало в песните на средновековните рицари.‘’ Това е оценка, дадена от неслучайното списание на Българското икономическо дружество.’’

‘’…премеждията - природни, военни и политически, стесняват година след година площите с мавруд: в последната му, обкръжена сякаш от самата съдба, крепост.’’

‘’Самият стар сорт щял да се спаси и да се продължи разпространението му и по-нататък, това било най-важното.’’

Именник на българското вино, Илия Зайков, Издателство Жанет 45, 2010

‘’Станимашката малага е специалитет на гърка Аристид Чорбаджаков (1886-1958), смятан за един от най-добрите производители на вино в Асеновградско за времето си. През 1957, и както се оказва в края на живота си, той е поканен на работа в Асеновградския винпром, който неуспешно се опитва да произведе Станимашка малага. Преди гроздобера на 1958 Чорбаджаков се разболява тежко и почива без да може да покаже на технолозите точно как се прави виното, като посмъртно бива обвинен от комунистите, че нарочно не е издал тайните си. По всяка вероятност тайна няма, просто технологията за производство на това вино е била трудоемка и малко несъвместима с плановата икономика на режима. Освен много късния гроздобер (в началото на ноември), преди края на ферментацията част от виното се е отделяла и се е сгъстявала, чрез изпаряване. Изстудена се е връщала във виното, чиято ферментация е спирала и така са се получавали характерните за виното сладък вкус и аромати.’’

Дивино, Яна Петкова

+359 888 642 159 – Екатерина Гаргова

+359 889 663 027 – Атанас Гаргов

info@winebridges.net